Баба Марийка от Пловдив се е поминала тия дни в своята... бърлога (само така може да се нарече онова, което някога е било нейн апартамент!). Обади ми се за да ми съобщи тъжната вест нейната дъщеря в Германия. На нея пък се е обадила полицията, която е била известена за предполагаемата й смърт от съседите на клетата самотна жена. Погребалната агенция още не е успяла да изнесе тленните й останки от това, което сега представлява някогашния й апартамент.
Бог да я прости! А нас
дали ще ни прости Бог за това, че не пожелахме да се възползваме от дадения ни от Него шанс да покажем, че сме човеци, аз не знам...
Никой не е разбрал дни наред за смъртта й, както и можеше да се предположи. Аз също ходих преди няколко дни у нея, вратата й беше залостена отвътре, чаках близо час да излезе, не излезе, аз си тръгнах, а тя вече е била починала. След около месец щеше да навърши 92 г.
Тия дни ще е вероятно погребението й. Аз се връщам от Турция в неделя вечерта.
От много неща ме е гнус в кенефа киббуц Апталия, но някои неща вече надминават обикновената гнус.
Време е да напиша сценарий за филм. Ама още нямам време и сили. Но и този момент ще дойде.
Пореден епизод от гнусотата: смърт на бабичка с деменция, която е била и събирачка. Но да надникнем преди това.
Ок. 20 години е тормозила съседите си с воня и бактериален терор, след смъртта на мъжа си (отключила патология) . Те пък, от блок със 120 човека, не са намерили поне 1н, който да се пожертва и да ѝ хигиенизира редовно бърлогата, а другите да му плащат солидарно. Използвали закона за Етажната собственост, че да я изгонят от блока за няколко години. През това време, тя е посетила общинска институция, лудница, живяла е на улицата. Оцелявала е сред улична гнусотия и котешка бактерия, от ония дето ти бъгват мозъка да имаш мания към котки.
Един публичен дрънкалник използваше редовно нейният случай, за да парадира колко е хуманен и колко са зли всички останали, обаче, нито 1 от неговите действия не доведе до реална помощ за дъртата склероза. Само бяха повод за още шоО, ама от долнопробното. Редовно записваше нейните делюзии пред камера и така създаваше условия хора да ѝ се подиграват или да я съжаляват горчиво.
Парадираше, че от цял град Пловдив, само той имал сетивата да и помага, но същевременно за тази "помощ" е взимал пари от щерка ѝ, която пък му е давала подаяния за собствената си майка, за да лекува така болна съвест, че и тя не е направила нещо смислено за родната си майка.
Но какво ли можеше да направи в тоя кочинен параграф 22, в който липсва ключово законодателство за такива случаи на де факто невменяеми, но по закон вменяеми дементи. Даже не може да се разпореди преко волята ѝ да иде в хоспис. За синчето на бабата, жител на Пловдив, изобщо не ща да говоря. Там, може би, след време ще се появи същата деменция.
От около 99999 тв изяви на темата "баба Склероза", само инж. Пашев веднъж повдигна темата за липсващото ключово законодателство, но остана за пореден път "глас в пустиня". Беше му вменявано какво ли не, вкл. че не ѝ бил оправил джамовете на бърлогата. Сякаш това щеше да ѝ реши проблемите - щеше ли да ѝ осигури грижа в хоспис, от каквато тя имаше нужда? Не, нямаше. Но долнопробното шоО трябваше да продължи по идиотски в тв кенефа.
Това пише въпросният лесно разпознаваем анонимник.
Коментарът (анонимен, разбира се - за заблуда на хората!) е писан, разбира се, от един прочут с неспособността си да разбира духовните неща - и най-вече що е това човечност! - кандидат-полудоцент от ПУ, надявам се долавяте тази тъй опасна форма на импотентност от човечност, сиреч на страшна обезчовеченост.
Отзив от наблюдател, който ми прати този горния комвентар: Това е от "доц-а". Интересно ми е какво мисли неговия духовен учител, който той нееднократно цитира - Елеазар Харадж за циничните му и вулгарни постове във фейсбук, които пише под чуждо име и дали именно заради това, не ги пише под чуждо име?!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология
и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
